Заедно с книжката на програмата, на фестивала за документално и анимационно кино даваха и тефтерче. Приготвих се да го изпълня с впечатления, които реших да предоставя в неподправен вид и с малко обяснения.

Списък 1: Теми на 34-те документални филма от конкурсната програма

• Исторически – 10 филма.
• Портрет на личности, които са живи – 7 филма.
• Теми от днешната реалност – 17 филма.

Като бройка историческите филми не изглеждаха много, но по едно време натежаха – дали като дължина, дали поради класически подход… Критиците ги нарекоха „кинематографичен мост към банката за духовна енергия на нацията”. На мен ми се сториха като кинематографично бягство от живата, но болезнена действителност на другите филми. „Хотел „Рай”, „Бетонни фараони” и „Пътят пред нас” слагат пръст в ромската тема, правейки те съпричастен към многоликата общност без да поставят изнервящи въпроси като „Защо така” и „Какво да ги правим ромите”. „Малкият принц” и Fresh, без претенция за каквото и да било новаторство задържат интереса само с темата си – за оцеляването на младите мъже в обществото на обърнатите ценности. Малкият принц е изпаднал, образован, наркоман, героят на Fresh – преуспяващ в чалга далаверите. „Кучката” и „Страст” говорят за пристрастяването към Интернет и цигарите, именно говорят, защото героините им разказват, седнали пред камерата. Но злободневността на темите им ги прави гледаеми. За тези теми от настоящата реалност студентските филми, създадени от поколението, за което миналото е дискредитирано, а бъдещето е обезценено, имаха повече сетива.

Списък 2: Кадри, които често се повтарят

• Прозорец с цветя
• Паднали есенни листа
• Улица с хора
• Пейзаж с блокове
• Пейзаж с планини
• Залез
• Класна стая с учителка, която посочва по дъската
• Стоп-кадри с цел подчертаване и преход
• Течаща вода
• Джезве с кафе

Месец след видяното списъкът ми изглежда странен, но тефтерчето е затова – да съхрани онези кадри, които са видени повече от два пъти в различни филми и които не са органично свързани с повествованието или с поведението на героите. Очевидно трябва повече креативност!

Списък 3: Мнения, които трябва да преживееш, ако си под определена възраст

• Не си гледал български филми.
• Не знаеш какво е Втора световна война.
• Да прочетеш статия в печатно списание е по-обогатяващо, отколкото електронната версия на същата статия в Интернет.
• Креативността  в документалните филми служи само за привличане на младежка публика.
• Заради възрастта си не харесваш почти двучасовите документални филми.
• Държавата и законите са единствения начин за финансиране и разпространение на документално и анимационно кино.

Във фестивалните утрини, събрани на нещо като дискусия, пресконференция, автори и критици обсъждаха филмите от предишния ден. Покрай прозренията, болката, благодарностите и забележките човек можеше да усети доста ясно какво означава „разминаване на поколенията”.

Списък 4: Филми, които заслужава да се гледат

• Взелият „Златния ритон“ филм “Отец Иван и неговите деца“
• „Хотел „Рай“
• „Бетонни фараони”
• „Здравей, обичам те”
• „Класификация на спомени”
• „Ти помниш ли…”

А също:

• „Късен дом”
• „Към Калин”
• „Кметът”
• „Инфинити Хималая”

И още няколко от анимационните и студентските филми.

Това са филми, които се отличават с креативност, направени са в духа на съвременната документалистика и имат интересен замисъл като структура и изразни средства.

Списък 5: Насоки, по които може да се работи

• Разпространение.

Хубаво е, че преди фестивала някои от филмите бяха излъчени в Дома на киното. Но времето на кинозалите няма да се върне. Има много по-удобно място за гледане на неигрално кино – дивана в хола – и на никой не му се мърда оттам. Две медии безпрепятствено и трайно го достигат – телевизията и Интернет. И ако с телевизията нещата стоят по-сложно, аз питам риторично: Защо в Интернет мога да прочета за нашумял американски документален филм, в повечето случаи да го гледам свободно пак в Интернет (или да го купя за домашно ползване), и заедно с него да видя токшоута с автора, героите и зрители? А за български документален филм мога да прочета само ако има награда от фестивал, и да дебна като че ли е стока от времето на социализма къде и как ще го пуснат. Свободно или платено, за хората е важно да съществува възможност на един интернет разстояние да видят филма. Ако си творец с доблестта и отговорността на документалист, в тях се включва и грижата филмите ти да стигат до зрителите. 

„Поканата за връзка” може да е вербална или невербална, изключително физическа или изцяло интелектуална, сексуална или несексуална. Ключът е, че това е опит да се създаде връзка между двама души. Нейната роля е да запази отношенията занапред и то в позитивна посока.

Поканата е основен елемент на емоционалната връзка. Краткият тест по-долу ще ви помогне да оцените вашият стил на правене на покана. Попълнете теста по отношение на важен за вас човек, като отбележите доколко сте съгласен или не с твърдението по следната скала: решително не съм съгласен, не съм съгласен, не мога да определя, съгласен съм, напълно съгласен съм.

1. Понякога, когато най-много се нуждая от внимание, съм пренебрегван.
2. Този човек обикновено няма представа как се чувствам.
3. Често срещам трудност да продължа да водя пълноценен разговор с този човек.
4. Полудявам, ако не получа от този човек вниманието, от което се нуждая.
5. Често ставам раздразнителен с този човек.
6. Често се чувствам нервен, ако този човек не е до мен.
7. Имам проблеми да накарам този човек да ме слуша като говоря.
8. Намирам, че е трудно да накарам този човек да се отвори пред мен.
9. Имам проблеми да накарам този човек да говори с мен.

Резултати

Отбележете всеки отговор:

решително не съм съгласен – 0 точки;

не съм съгласен – 1 точка;

не мога да определя – 2 точки;

съгласен съм – 3 точки;

напълно съгласен съм – 4 точки

За въпроси от 1 до 3

Ако сте събрали под 8 точки, означава че сте директен във взаимоотношенията си. Това е добра новина за вашите отношения, защото имате способността ясно да заявите  какво се нуждаете да получите от този човек. Ако сборът ви е 8 или повече, сте резервиран в отправянето на покана за отношения. Другият човек във взаимоотношението може би чувства, че трябва да се научи да чете мисли, за да разбере нуждите ви.

За въпроси от 4 до 6

Ако сте събрали под 8 точки, не сте прекомерно енергични в изразяването на това какво се нуждаете да получите от дадения човек. Това е добре за взаимоотношенията, защото така партьорът по-лесно чува и разбира нуждите ви. Ако сборът ви е 8 и повече точки, вероятно влагате твърде много гняв в поканата, което отблъсква другия. Това може да се дължи на минали разочарования, а може би просто сте такава личност.

За въпроси от 7 до 9

Ако сте събрали под 8 точки, имате високо ниво на доверие във взаимоотношенията. Ако сборът ви е осем и повече точки, се нуждаете да направите повече, за да спечелите доверието на партньора. Някои хора го постигат, като се концетрират върху това да откликват на поканите за взаимоотношение на другия, вместо да се опитват да накарат другия да отговори на неговите покани.

Изследователят Джон Готман става известен през 1998 г. със статия в списанието Journal of Marriage and the Family. Той и екипът му от Университета във Вашингтон записват с видеокамера как млади семейства дискутират спорен въпрос за 15 минути. После специалистите декодират внимателно вербалните и невербални сигнали по време на спора. Три до шест години по-късно проверяват как се е развило семейството и обявяват, че могат да предскажат с 80% точност кои от двойките ще се разведат.

Репортерите кръщават лабораторията на Готман „любовна лаборатория” и той започва да се появява в най-известните американски шоута. В изследване от 2007 г. психотерапевтите го включват в десетте най-влиятелни членове на тяхната професия за изминалите 25 години.

На какво се основава методът на Готман? Той е разработил система, която оценява не само съдържанието на спора, но и емоционалните послания, които съпрузите изпращат с всяка промяна на изражението, тона и езика на тялото. Той може да отчете, например, че когато устните са нацупени надолу, това е усилие да не се засмееш, и обратно, много усмивки, в които ъгълчетата на устните са обърнати нагоре, включват негативни чувства. Според Готман, за да се развие добре бракът, позитивното отношение при спора трябва да е пет пъти повече от негативното. А негативизмът включва така наречените от него „четири коне от Апокалипсиса”: критика, отбрана, неуважение, заобикаляне на въпроса. Позитивизмът пък е възможен, ако ти предварително си направил емоционална инвестиция в другия, тоест задоволил си нуждите му, осъществил си емоционална връзка.

Вече си представям как преди човек да се ожени, минава през една лаборатория за 15 минути и му казват дали да се впусне в приключението на живота си или да бяга надалеч, за да спаси себе си и бъдещите деца. Но не е толкова просто. Някои колеги на Готман оспорват математическата формула, с която той твърди, че прави предсказанията. Ричард Хейман, професор в щатския университет в Ню Йорк казва, че е привлекателна идеята да вземеш няколко конкретни фактора и, пренебрегвайки всички останали влияния в живота, да предскажеш развоя на взаимоотношенията. Но според него това може да стане толкова, колкото и да предскажеш стоковия пазар.

Въпреки критиката, Готман променя мисленето на брачните специалисти. Когато започва своите експерименти през 70-те години на миналия век, методът му е революционен. Вместо да попита двойката как разрешава конфликтите, той ги чува и вижда в действие. Дотогава психолозите наблягали на личните качества на встъпващите в брак и произхода им. Но сега вече е ясно, че „двама невротици може да са щастливо женени”. За да се стигне до идеята, че значение имат не само персоналните характеристики, но това, което се получава при досега на два индивида, а именно взаимоотношенията, е било необходимо да се влезе във вихъра на тези взаимоотношения – и Готман е взел идеята присърце. Тук само вмятам, че съм работила и в тази област. Науката трибология напредна едва когато откри, че в мястото на контакт на две тела се образува трето тяло, с характеристики различни от тези на отделните контактуващи тела. Добре е, че идеята се е пренесла и в психологията. Та, Готман се е усъвършенствал дотам, че може да каже за двойката на съседната маса в ресторанта дали им трябва помощ или направо да потърсят бракоразводен адвокат.

Но каква полза има от това едно обикновено семейство, намиращо се далеч отвъд океана, в България? Защото целта на учения е не да развежда хората, а да предотвратява разводите. Въпреки че у нас сме проходили в тази област, все още сме на принципа помогни си сам. Затова ползата е да разгледате сайта на Готман на адрес www.gottman.com. Или пък да се пробвате на теста, който той предлага именно за желаещите да си помогнат сами. И – помислете как спорите!

Петя Накова

Не се чувстваме добре, когато сме манипулирани, но най-лошото е, че често дори не разбираме това. Ето някои манипулативни тактики и начите да ги спрем.

Ласкателство

За да стане на тяхното, манипулаторите често те карат да се почувстваш добре, така че да могат да поискат каквото са намислили. Първо правят комплимент, казват колко си добър в нещо и когато се разтопиш, ти е трудно да кажеш не. Не можеш да ги разочароваш или да им дадеш повод да мислят, че не заслужаваш комплиментите.

Какво да направиш: Отвърни по същия начин с комплимент и мили думи, преди да кажеш не.

Вина

Тя не е запазена марка за вярващите. Да предизвикаш чувство за вина е манипулативна тактика от векове. Най-тъжното е, че жертвите се поддават, защото чувстват, че трябва да извършат исканото, а не защото искат да го направят. В личните взаимоотношения това води до крайно нездравословна съзависимост.

Какво можеш да направиш: Попитай човека дали иска да направиш нещо защото трябва да го направиш, или защото искаш да го направиш. Ако отговори, че е по-добре да желаеш да го направиш, отвърни, че ти не желаеш и че се опитва да те накара да свършиш нещо, което е неудобно за теб.

Статуя на светец в Прага

Развален запис

Вероятно най-очевидната тактика е тази на развалената грамофонна плоча. Ако човек моли достатъчно дълго, постоянно повтаря желанието си, отново и отново, с малко по-различни окраски, жертавата неизбежно ще се предаде и ще извърши желаното. Оха!

Какво можеш да направиш: Попитай човека защо не разбира значението на „Не”. Кажи му, че повторението няма да те накара да се съгласиш и той нарушава личните ти граници.

Изборна памет

Този метод ме влудява най-много. Можеш да се закълнеш за какво сте говорили, и всички свидетели също, но един ден манипулаторът представя разговора по съвсем друг начин или казва, че въобще не сте говорили.

Какво можеш да направиш: Записвай разговорите. Сериозно! Добре, може би не. Поне си води свидетел, на когото можеш да разчиташ, ако ти извъртят този номер. Обяви ясно, че те извъртат истината, за да пасне на техните интереси.

Тиранин

Ако не се съгласиш с него, те кара да изглеждаш или да се чувстваш като лошия в ситуацията или като погрешно постъпващия.

Какво можеш да направиш: Бъди твърд и заяви, че тази тиранична тактика е неправилна и неприемлива.

Дръж си очите отворени и продължавяй да отстояваш себе си, за да си сигурен, че не си жертва на манипулация.

Тъмни очила и черни сенки по стените. Ама бели лъжи.

Срещнах в един американски сайт този материал за белите лъжи в брака. В него за лъжа се счита дори ако кажеш половината истина. Твърде строго. Дали е полезно се отсъжда по намеренията и резултатите.

Хареса ми подтекста на авторката, че бракът е говорене – да можеш да изразиш какво чувстваш и мислиш без да се страхуваш, че ще те разберат накриво. Трудна работа. Но ето съветите.

Лъжа 1: Изглеждаш чудесно!

Присъда: Благоприятна

Той пита как изглежда в костюм, който не е обличал от години, а вече сте на вратата на път за сватбата на сестра му. В такъв момент да му кажеш, че изглежда чудесно (въпреки че ти се иска да не беше избирал вратовръзка на танцуващи пингвини) няма да навреди. Но ако има време да се преоблече, предпочети честността – с усмивка. Например: Изглеждаш доста добре в този костюм, но мисля, че с по-тъмна риза ще си още по-хубав.

Лъжа 2: Сексът с теб е най-добрия, който съм имала.

Присъда: Повечето пъти благоприятна

Какво е било в миналото, вече няма значение. Сега сте заедно с него, така че да запазиш фантазиите му, че е най-добрия, няма да му навреди.

Лъжа 3: Роднините ти са чудесни!

Присъда: Повечето пъти благоприятна

Това може би е добра лъжа, защото ти се иска да е истина. Лесно е да очерниш роднините, но заради брака си по-добре се фокусирай върху добрите им страни. Те взимет понякога децата, например. Но ако има ситуация, която наистина те притеснява, бъди честна със съпруга си, така че той да се намеси, ако е необходимо.

Лъжа 4: Ти си най-готиния от всички тук

Присъда: Благоприятна

Независимо дали това е самата истина или бяла лъжа, тези думи добавят адреналин в брака. Комплиментите към човека, когото обичате, могат да го накарат да стане повече от това, което всъщност казвате.

Лъжа 5: Снощи наистина имах оргазъм

Присъда: Лоша

Да лъжеш относно сексуалния живот наранява. Събери женствеността си и му кажи – за предпочитане още в леглото – какво те кара да се чувстваш добре. Може би мислиш, че лъжата е добра, защото го кара да се чувства добре, но твоето удовлетворение е по-важно от неговото его.

Лъжа 6: Ти почисти великолепно

Присъда: Благоприятна

Това е най-добрата бяла лъжа, защото посочва позитивното и игнорира негативното. Той е прекарал часове на двора или в мазето, за да подреди и изчисти? Фантастично. Но те все още изглеждат като след бомбардировка? Все пак нещо е свършено. Ако посочиш какво не е, гарантирано той повече няма да прекара неделята в довършване на работата.

Лъжа 7: Да кажеш „Добре съм”, ако не си

Присъда: Лошо

Какво постигаш, ако мълчиш и се цупиш, когато той е забравил годишнината или да изведе кучето? Проверяваш дали може да чете мисли? Познай какво. Не можеше последния път, когато ти си мълчеше, не може и сега. Дай му шанс. Повечето мъже казват, че биха направили каквото поискат жените им, стига да знаят какво искат. Ако той сбърка, му трябва карта как да се измъкне от изпадането в немилост. Дай му я. Честно.

Лъжа 8: Този приятел във Фейсбук? Нямам чувства към него.

Присъда: Потенциално опасна

Въпросът е наистина ли нямате чувства към бившя приятел или съседа? Ако лъжеш за тях, маскираш проблема за себе си и за брака си. Въпросът е не толкова дали лъжеш съпруга си, а по-скоро дали си честна към себе си. Ако флиртуваш по имейли, вероятно си в беда. Емоционалната изневяра също е опасна.

Снимките са мои, от Двореца в Балчик (има още много красоти там, и по снимки). Но животът вече рядко се влияе тази романтика. Тъжно е новата дума на годината да е разприятеляване. Не ми хрумва нищо по-остроумно. Просто е тъжно. И ако гледате новите български филми като „Раци“ или „Източни пиеси“, ще видите, че в нашата българска действителност разприятеляването е безнадеждно масов и еднопосочен процес.

Напоследък ми е любим Буковски. Той е съвременен – разприятелен и безнадежден. Ето едно мое преводче без претенции:

О, да

има по-лоши неща

от това да си самотен

но често отнема десетилетия

да го разбереш

и още по-често

когато го направиш

е твърде късно

и няма нищо по-лошо

от твърде късно

А пък с една година чисто ново време пред нас още не е твърде късно, бих добавила аз.

Може би през новата година: f-rien-end

Сигурно студент тегли филми, които трябва да гледа заради предстоящ изпит, а елитният му частен университет не му ги е осигурил. Или пък точно днес във филмотечното кино е бил единствен зрител и прожекцията не се е състояла. Може би някое детенце се смее на “Ну погоди”, който може да се намери само в Мрежата. Или седмичният бюджет е бил употребен за храна, а не за семейно посещение на кино. Може би точно тази вечер порното в Нета е по-добро от това на кабеларката. Може би…

От гледна точка на светещия прозорец филмовото пиратство е едно голямо “За”. Моят частен потребителски интерес също диктува “За” (попадам поне в няколко от изброените горе случаи).

Но дали единият личен интерес “За” ще натежи достатъчно срещу стотината обществени “Против”?

САЩ губи 20 милиарда долара годишно

Да-а, големите компании губят от продажба на DVD записи на улицата и от филмите в Интернет. Организираната престъпност все повече се интересува от пиратството на филми, защото е доходоносна и не особено рискована дейност, казва Ройтерс. Полицията е хванала 4482 записващи механизми в целия Азиатско-Тихоокеански регион през 2006 г. По всички закони това си е кражба, но…

Големите компании могат да го понесат. Важно е, че за мен е по-евтино!

Домино-ефектът

Последица от филмовото пиратство е загубата на работни места в и извън индустрията. През 2005 г. американците са ощетени с 141 030 работни места, които е трябвало да бъдат създадени.

Статистиката и прогнозите обаче не са най-сигурното нещо в света. Възможно е и да не е точно така. А и не живея в Америка!

Свиване на пазара

Разпространителите на филми разчитат определен брой посетители да отидат в техния салон и да си купят билет, пуканки и напитки. Ако много хора отидат да гледат техните филми, следващия път те ще имат повече пари и ще вземат повече и по-разнообразни филми. Така тези повече филми ще предизвикат повече хора и пазарът ще нарасне.

Логически този довод е верен, но ако и фактически беше така, то книгоиздаването отдавна щеше да е спряло, защото съществуват библиотеки!

Неосъществената печалба на автора

Малко термини – авторското право е неимуществено и имуществено, а нарушаването му е три вида –  плагиатство, пиратство (или още контрафакция) и псевдоавторство. Според закона, за плагиатство и псевдоавторство се предвижда наказание до 2 години условна присъда или глоба между 100 и 300 лева, за пиратство – до 3 години ефективна присъда (като може да се издейства и условна) и (а не или) глоба от 1000 до 3000 лева.

Очевидно плагиатството е по-тежко престъпление от пиратството, но е с по-малка присъда. Това е така, защото филмовите компании губят от пиратството в България и ЕС са ни натиснали да вземем мерки. Забележете, причината е голямата печалба на компанията, т.е. имуществените права на продуцентите, а не правата на самия автор, на човекът, изпод чиито ръце е излязло произведението.

Разбира се, че е така. Киното е колективно изкуство. И колективът си е взел хонорара при приключване на снимките. Авторът няма неосъществена печалба!

Авторски права срещу интернет-права

Френският Сенат гласува през 2008 г.  за приемане на закон, който да се бори с музикалното и филмово пиратство в интернет. На заловените че незаконно свалят от интернет музика, филми или игри ще се прекратява достъпът до световната мрежа след двукратно предупреждение. Ако влезе в сила, законът ще протиповопостави Франция на Брюксел, който отхвърли прилагането на подобни мерки в Европа през април 2008. ЕС смята, че прекратяването на достъпа до интернет е посегателство срещу гражданските свободи и човешките права.

Евентуалното наказание за крайния потребител все още е под въпрос. Под въпрос е също дали той е пиратът, или някой по-голям от него.

Пиратите от Arenabg печелят 15 млн. на месец

Това са данни от акция на ГДБОП преди три години. Тогава арестуваха Елиян Гешев, но и досега сайтът процъфтява.

Спиране няма, но ми е малко неприятно, че някой друг печели от това, а не аз. Но в крайна сметка за мен също има дял от тази кражба и аз съм доволна.

Реалността на мрежата

В крайна сметка живеем тук и сега, а това означава – с реалността на мрежата. Тя е много полезна за млади автори, чиито произведения няма да видят бял свят по друг начин. Защо не и всички филми, които извървят своя път – през фестивали, кина и телевизии, накрая да попаднат в интернет и да бъдат гледани от ценителите. Въпросът е само да се направи това законно, тоест срещу малка сума. Това се опитват да направят Joost,  iTunes и VUZE.

Тези платформи все още имат неизчистени проблеми, но това е бъдещето. Както и на интернет дистрибуцията. Но дотогава…

Дотогава везните здраво ще клонят “За” пиратството. И това ще е така, докато не се добави личен интерес. Например, ако някой вземе това есе и го публикува в Интернет без мое знание и съгласие. Още повече без аз да спечеля някой лев. Или пък ако някой пусне в нета студентското ми филмче и ми провали изпращането му на фестивал. Или пък ако Зорница София ми беше добра приятелка и ми се обади, че някой е качил новия й филм в мрежата още преди премиерата.

Тогава познайте кой от двата лични интереса – тоза За или този Против ще да наделее?

Като всеки истински творец той следва себе си. И в същото време свободата му е сякаш хваната в капана на калвинистката доктрина за предопределението, в която вярва цяла Холандия по това време. От тази противоречива и неспокойна симбиоза се ражда човешки дух, способен да устои на всяка превратност на съдбата.

Концепцията за съдбата в картините на Рембранд съчетава идеята за Божията воля и огромния му опит в анализирането на човешката психология, натрупан при рисуването на портрети. Някои коментатори наричат това “вътрешния закон” – оформянето на характера на личността във връзка със съдбата като нещо непреодолимо и съществуващо извън личността. [i]В цялото си творчество от 50-те и 60-те години Рембранд рисува генерализиран образ на човека и неговата съдба. Човекът, изправен пред вечността – това е неговото кредо.

Но може би над всичко той демонстрира как разбиранията на епохата, пречупени през личността, носят способността да не потъваш, когато нещастията те заливат.

Рембранд ван Рейн е един от малкото художници от Ренесанса насам, които съчетават таланта си с духовен копнеж, излизащ от дълбочината на човешкото сърце. С 600 картини (включително от неговата школа), 1400 рисунки и най-малко 30 офорта той оставя в историята портрет на своите духовни битки под формата на гениално и вечно изкуство. Наследството на Рембранд ни позволява да надникнем в отношението на едно човешко същество, живяло в определено време и на определено място, към извечните висши сили. Изкуството му, толкова лично и в същото време парадоксално универсално, изобразява не само неговото пътуване, но и това на цялото човечество към окончателен мир.

В писмо до брат си Тео през октомври 1885 г. Винсент ван Гог казва: “Рембранд е така дълбоко мистериозен, че казва неща, за които няма думи в никой език. Правилно е наречен чародей, … а това прозвище не се дава лесно.”

В по-късните си работи Халс дава воля не на ликуващата жизнерадостност, а на иронията. В последните си портрети успява да се приближи до това, което е неподвластно на младостта му – да предаде вътрешното, скрито зад външното.

Халс обобщава мигновението, мимолетното състояние на човека, по някакъв начин го удължава. Ремранд – обратно – подчертава неговата единичност и краткост. Халс като никой друг умеел да предаде характера във външното проявление на човека, във физическото. Рембранд предава движението на душата.

Ако сравним портретите на Рембранд, в които моделът е изобразен в действие, например четящия Тит, с портрети на Халс, ще се убедим в нещо парадоксално: не само спокойните, но и възбудените, активните герои на Халс ни се струват относително статични в сравнение с външно сдържаните, но вътрешно подвижни герои на Рембранд.

Млад, оригинален, поривист, дързък, решен да се докаже, пълен с оптимизъм, човекът от автопортретите се превръща в ударен от съдбата, опечален, опустошен от скръб. Но има нещо особено благородно в последната му самохарактеризация – от преди смъртта му на 4 октомври 1669 г.

Какво му помага да  преодолее депресията и озлоблението срещу съдбата, да запази вярата и силата си, да продължи да вижда благородното и мъдрото?

В бурния свят на своя интелект и емоциите си Рембранд имал очи и сърце за духовното. Няма доказателства, че е станал менонит (член на малцинство от холандски анабаптисти, наречени менонити по името на водача им Мено Сименс), но това общество вероятно е повлияло за  повишаването на интереса му към библейските теми. Въпреки фактът, че е изправен на съд заедно с Хендрике за проституция (недопустимо за строгия тогавашен морал), той споделял вярата на менонитите в Библията като единствен авторитет и силата на тихата молитва.

Над 70 от работите му изобразяват сцени от Стария и Новия Завет6. Често описват Рембранд като “еврейски” художник, не само заради сцените от Стария Завет. Той работи в еврейския квартал, вмъква еврейски думи в някои от картините си и много от моделите му се считат за евреи.