Логиката на един детски ден

Имам дете. Умно дете. Говорим си с него и виждам, че е разбрало логиката на един свой ден.

Разбрало е, че трябва да ходи на училище. И ходи. Пеша, десет минути, три преки, голямо кръстовище,  и е там. По пътя всичко е логически подредено. Каза ми, че колите са запълнили тротоара, за да му е лесно да се качва върху тях, когато го подгони кварталната  хайка бездомни кучета. Радва се на дупките по улицата, защото така колите намаляват скоростта при пешеходната пътека.

Разбрало е, че да се ходи на училище е полезно. Каза ми, че се подиграват на Вики, защото ходи с миналогодишната си раница, а баща му работи в някаква научна сграда. А бащата на Косьо вози децата от класа с джипа на шефа, само че Косьо преди това взема по левче на обиколка. Така събрал за ПиЕсПи и сега дава на всички да играят за по левче на ниво.

Детето ми обича училището си.  Каза ми, че го е разбрало в първия ден, в който не са го набили в междучасието. Този ден съвпадна с втората годишнина от тренировките му по таекуондо.

Детето е разбрало, че се налага да разпуска някак. Засега вечер, с родители, в градския парк. Заедно минаваме покрай срутената къща със самонастанилите се цигани. Същите, за които татко му два пъти стана свидетел, когато полицаите ги извеждаха от там. Детето ми каза, че един чичко милионер ще дойде да построи блок и ще се справи с циганите. Тогава вече няма да го е страх дори вечер и ще отиде до ъгъла  да види какво правят там двете каки с високи ботуши и къси поли.  А миналото лято ми каза, че иска всяка година да има избори, защото точно преди изборите сложиха пейки в парка.

Разбрало е детето, че един ден само ще си купува сок от кафенето в парка. Сега вътре се пуши и не пускат дребоси. Но не винаги, защото, както ми каза, законите са за да не се спазват. Но когато порасне и му дойде времето да пуши, каза ми то, вече и законно ще влиза.

Умно е детето. Разбрало е логиката на един свой ден. Ден в България. Говорим си с него и му казвам, че логиката му е обратна. Но то не схваща. Сега чакам бате му Бойко да му обясни. Да му покаже друга логика.  Ще съм доволна макар и да се хване за последното и най-малкото. Отнякъде трябва да се започне, все пак. Например от обещания подарък за първи юни – забрана за пушене на обществени места. Само да е този първи юни, че логиката е неумолима.

„Златен ритон“ в тефтерчето ми

Заедно с книжката на програмата, на фестивала за документално и анимационно кино даваха и тефтерче. Приготвих се да го изпълня с впечатления, които реших да предоставя в неподправен вид и с малко обяснения.

 

 

Списък 1: Теми на 34-те документални филма от конкурсната програма

• Исторически – 10 филма.
• Портрет на личности, които са живи – 7 филма.
• Теми от днешната реалност – 17 филма.

Като бройка историческите филми не изглеждаха много, но по едно време натежаха – дали като дължина, дали поради класически подход… Критиците ги нарекоха „кинематографичен мост към банката за духовна енергия на нацията”. На мен ми се сториха като кинематографично бягство от живата, но болезнена действителност на другите филми. „Хотел „Рай”, „Бетонни фараони” и „Пътят пред нас” слагат пръст в ромската тема, правейки те съпричастен към многоликата общност без да поставят изнервящи въпроси като „Защо така” и „Какво да ги правим ромите”. „Малкият принц” и Fresh, без претенция за каквото и да било новаторство задържат интереса само с темата си – за оцеляването на младите мъже в обществото на обърнатите ценности. Малкият принц е изпаднал, образован, наркоман, героят на Fresh – преуспяващ в чалга далаверите. „Кучката” и „Страст” говорят за пристрастяването към Интернет и цигарите, именно говорят, защото героините им разказват, седнали пред камерата. Но злободневността на темите им ги прави гледаеми. За тези теми от настоящата реалност студентските филми, създадени от поколението, за което миналото е дискредитирано, а бъдещето е обезценено, имаха повече сетива.

Списък 2: Кадри, които често се повтарят

• Прозорец с цветя
• Паднали есенни листа
• Улица с хора
• Пейзаж с блокове
• Пейзаж с планини
• Залез
• Класна стая с учителка, която посочва по дъската
• Стоп-кадри с цел подчертаване и преход
• Течаща вода
• Джезве с кафе

Месец след видяното списъкът ми изглежда странен, но тефтерчето е затова – да съхрани онези кадри, които са видени повече от два пъти в различни филми и които не са органично свързани с повествованието или с поведението на героите. Очевидно трябва повече креативност!

Списък 3: Мнения, които трябва да преживееш, ако си под определена възраст

• Не си гледал български филми.
• Не знаеш какво е Втора световна война.
• Да прочетеш статия в печатно списание е по-обогатяващо, отколкото електронната версия на същата статия в Интернет.
• Креативността  в документалните филми служи само за привличане на младежка публика.
• Заради възрастта си не харесваш почти двучасовите документални филми.
• Държавата и законите са единствения начин за финансиране и разпространение на документално и анимационно кино.

Във фестивалните утрини, събрани на нещо като дискусия, пресконференция, автори и критици обсъждаха филмите от предишния ден. Покрай прозренията, болката, благодарностите и забележките човек можеше да усети доста ясно какво означава „разминаване на поколенията”.

Списък 4: Филми, които заслужава да се гледат

• Взелият „Златния ритон“ филм “Отец Иван и неговите деца“
• „Хотел „Рай“
• „Бетонни фараони”
• „Здравей, обичам те”
• „Класификация на спомени”
• „Ти помниш ли…”

А също:

• „Късен дом”
• „Към Калин”
• „Кметът”
• „Инфинити Хималая”

И още няколко от анимационните и студентските филми.

Това са филми, които се отличават с креативност, направени са в духа на съвременната документалистика и имат интересен замисъл като структура и изразни средства.

Списък 5: Насоки, по които може да се работи

• Разпространение.

Хубаво е, че преди фестивала някои от филмите бяха излъчени в Дома на киното. Но времето на кинозалите няма да се върне. Има много по-удобно място за гледане на неигрално кино – дивана в хола – и на никой не му се мърда оттам. Две медии безпрепятствено и трайно го достигат – телевизията и Интернет. И ако с телевизията нещата стоят по-сложно, аз питам риторично: Защо в Интернет мога да прочета за нашумял американски документален филм, в повечето случаи да го гледам свободно пак в Интернет (или да го купя за домашно ползване), и заедно с него да видя токшоута с автора, героите и зрители? А за български документален филм мога да прочета само ако има награда от фестивал, и да дебна като че ли е стока от времето на социализма къде и как ще го пуснат. Свободно или платено, за хората е важно да съществува възможност на един интернет разстояние да видят филма. Ако си творец с доблестта и отговорността на документалист, в тях се включва и грижата филмите ти да стигат до зрителите. 

Тест “Покана за връзка”: Изграждане на емоционална връзка

В своята лаборатория в Университета на Вашингтон д-р Джон Готман изучава как хората взаимодействат помежду си в ежедневието. Той е открил, че много от партньорите получават „покана за връзка”.

Може ли разводът да бъде предсказан

Когато работех в сватбения бизнес бях получила нещо като воайорство. С видеокамерата влизаш в къщите на хората, надничаш в гардеробите им, завираш се в целувките, танците, свадите, следиш намигванията, нацупванията, ухилванията, сълзите в тоалетната…

5 начина да не те манипулират

Много от нас обичат да мислят позитивно за хората. Харесва ни да смятаме, че всички стрелят направо и са откровени. Обичаме да вярваме, че хората ще ни попитат могат ли да вземат каквото искат от нас и няма да прибягнат до непочтени тактики, за да го получат. Но все някога се срещаме с хора, които биха направили всичко, за да се доберат до желаното, включително и с… манипулация.

Не се чувстваме добре, когато сме манипулирани, но най-лошото е, че често дори не разбираме това. Ето някои манипулативни тактики и начите да ги спрем.

За белите лъжи в брака

Тъмни очила и черни сенки по стените. Ама бели лъжи.

Срещнах в един американски сайт този материал за белите лъжи в брака. В него за лъжа се счита дори ако кажеш половината истина. Твърде строго. Дали е полезно се отсъжда по намеренията и резултатите.

Хареса ми подтекста на авторката, че бракът е говорене – да можеш да изразиш какво чувстваш и мислиш без да се страхуваш, че ще те разберат накриво. Трудна работа. Но ето съветите.

Честито Рождество Христово и весела Нова година

Снимките са мои, от Двореца в Балчик (има още много красоти там, и по снимки). Но животът вече рядко се влияе тази романтика. Тъжно е новата дума на годината да е разприятеляване. Не ми хрумва нищо по-остроумно. Просто е тъжно. И ако гледате новите български филми като “Раци” или “Източни пиеси”, ще видите, че в нашата българска действителност разприятеляването е безнадеждно масов и еднопосочен процес.

Напоследък ми е любим Буковски. Той е съвременен – разприятелен и безнадежден. Ето едно мое преводче без претенции:

О, да

има по-лоши неща

от това да си самотен

но често отнема десетилетия

да го разбереш

и още по-често

когато го направиш

е твърде късно

и няма нищо по-лошо

от твърде късно

А пък с една година чисто ново време пред нас още не е твърде късно, бих добавила аз.

Може би през новата година: f-rien-end

ФИЛМОВОТО ПИРАТСТВО

От прозореца ми се вижда жилищен блок – гигант с осем входа, всеки по 18 етажа. 560 кутийки запълват цялата панорама. През деня прозорците им са глухо тъмни, после се запалват празнично и накрая угасват един по едн. Но не всички. Винаги има няколко, светещи през цялата нощ.

Сигурно студент тегли филми, които трябва да гледа заради предстоящ изпит, а елитният му частен университет не му ги е осигурил. Или пък точно днес във филмотечното кино е бил единствен зрител и прожекцията не се е състояла. Може би някое детенце се смее на “Ну погоди”, който може да се намери само в Мрежата. Или седмичният бюджет е бил употребен за храна, а не за семейно посещение на кино. Може би точно тази вечер порното в Нета е по-добро от това на кабеларката. Може би…

От гледна точка на светещия прозорец филмовото пиратство е едно голямо “За”. Моят частен потребителски интерес също диктува “За” (попадам поне в няколко от изброените горе случаи).

Но дали единият личен интерес “За” ще натежи достатъчно срещу стотината обществени “Против”?

Заключение

В личностно отношение Рембранд е оригинален, неподвластне на традициите на деня, когато те противоречат на вътрешното му чувство, дотолкова свободолюбив, че заплаща независимостта си в живота и изкуството с крайна бедност.

РЕМБРАНД И ФРАНС ХАЛС[i]

Холандия познава добри портретисти. По-стар, но съвременник на Рембранд, е Франс Халс. В ранните му платна е възпята жизнерадостната, процъфтяваща и ликуваща, победоносна и независима република Холандия. С потресаваща наблюдателност и точност погледът на Халс сякаш се прицелва, за да хване от живота най-яркото и запомнящо се изражение, така че да каже всичко и то да бъде възприето мигновено, с един поглед.