Заедно с книжката на програмата, на фестивала за документално и анимационно кино даваха и тефтерче. Приготвих се да го изпълня с впечатления, които реших да предоставя в неподправен вид и с малко обяснения.
Списък 1: Теми на 34-те документални филма от конкурсната програма
- Исторически – 10 филма.
- Портрет на личности, които са живи – 7 филма.
- Теми от днешната реалност – 17 филма.
Като бройка историческите филми не изглеждаха много, но по едно време натежаха – дали като дължина, дали поради класически подход… Критиците ги нарекоха „кинематографичен мост към банката за духовна енергия на нацията”. На мен ми се сториха като кинематографично бягство от живата, но болезнена действителност на другите филми. „Хотел „Рай”, „Бетонни фараони” и „Пътят пред нас” слагат пръст в ромската тема, правейки те съпричастен към многоликата общност без да поставят изнервящи въпроси като „Защо така” и „Какво да ги правим ромите”. „Малкият принц” и Fresh, без претенция за каквото и да било новаторство задържат интереса само с темата си – за оцеляването на младите мъже в обществото на обърнатите ценности. Малкият принц е изпаднал, образован, наркоман, героят на Fresh – преуспяващ в чалга далаверите. „Кучката” и „Страст” говорят за пристрастяването към Интернет и цигарите, именно говорят, защото героините им разказват, седнали пред камерата. Но злободневността на темите им ги прави гледаеми. За тези теми от настоящата реалност студентските филми, създадени от поколението, за което миналото е дискредитирано, а бъдещето е обезценено, имаха повече сетива.
Списък 2: Кадри, които често се повтарят
- Прозорец с цветя
- Паднали есенни листа
- Улица с хора
- Пейзаж с блокове
- Пейзаж с планини
- Залез
- Класна стая с учителка, която посочва по дъската
- Стоп-кадри с цел подчертаване и преход
- Течаща вода
- Джезве с кафе
Месец след видяното списъкът ми изглежда странен, но тефтерчето е затова – да съхрани онези кадри, които са видени повече от два пъти в различни филми и които не са органично свързани с повествованието или с поведението на героите. Очевидно трябва повече креативност!
Списък 3: Мнения, които трябва да преживееш, ако си под определена възраст
- Не си гледал български филми.
- Не знаеш какво е Втора световна война.
- Да прочетеш статия в печатно списание е по-обогатяващо, отколкото електронната версия на същата статия в Интернет.
- Креативността в документалните филми служи само за привличане на младежка публика.
- Заради възрастта си не харесваш почти двучасовите документални филми.
- Държавата и законите са единствения начин за финансиране и разпространение на документално и анимационно кино.
Във фестивалните утрини, събрани на нещо като дискусия, пресконференция, автори и критици обсъждаха филмите от предишния ден. Покрай прозренията, болката, благодарностите и забележките човек можеше да усети доста ясно какво означава „разминаване на поколенията”.
Списък 4: Филми, които заслужава да се гледат
- Взелият „Златния ритон“ филм “Отец Иван и неговите деца“
- „Хотел „Рай“
- „Бетонни фараони”
- „Здравей, обичам те”
- „Класификация на спомени”
- „Ти помниш ли…”
А също:
- „Късен дом”
- „Към Калин”
- „Кметът”
- „Инфинити Хималая”
И още няколко от анимационните и студентските филми.
Това са филми, които се отличават с креативност, направени са в духа на съвременната документалистика и имат интересен замисъл като структура и изразни средства.
Списък 5: Насоки, по които може да се работи
- Разпространение.
Хубаво е, че преди фестивала някои от филмите бяха излъчени в Дома на киното. Но времето на кинозалите няма да се върне. Има много по-удобно място за гледане на неигрално кино – дивана в хола – и на никой не му се мърда оттам. Две медии безпрепятствено и трайно го достигат – телевизията и Интернет. И ако с телевизията нещата стоят по-сложно, аз питам риторично: Защо в Интернет мога да прочета за нашумял американски документален филм, в повечето случаи да го гледам свободно пак в Интернет (или да го купя за домашно ползване), и заедно с него да видя токшоута с автора, героите и зрители? А за български документален филм мога да прочета само ако има награда от фестивал, и да дебна като че ли е стока от времето на социализма къде и как ще го пуснат. Свободно или платено, за хората е важно да съществува възможност на един интернет разстояние да видят филма. Ако си творец с доблестта и отговорността на документалист, в тях се включва и грижата филмите ти да стигат до зрителите.
