Холандия познава добри портретисти. По-стар, но съвременник на Рембранд, е Франс Халс. В ранните му платна е възпята жизнерадостната, процъфтяваща и ликуваща, победоносна и независима република Холандия. С потресаваща наблюдателност и точност погледът на Халс сякаш се прицелва, за да хване от живота най-яркото и запомнящо се изражение, така че да каже всичко и то да бъде възприето мигновено, с един поглед.
В по-късните си работи Халс дава воля не на ликуващата жизнерадостност, а на иронията. В последните си портрети успява да се приближи до това, което е неподвластно на младостта му – да предаде вътрешното, скрито зад външното.
Халс обобщава мигновението, мимолетното състояние на човека, по някакъв начин го удължава. Ремранд – обратно – подчертава неговата единичност и краткост. Халс като никой друг умеел да предаде характера във външното проявление на човека, във физическото. Рембранд предава движението на душата.
Ако сравним портретите на Рембранд, в които моделът е изобразен в действие, например четящия Тит, с портрети на Халс, ще се убедим в нещо парадоксално: не само спокойните, но и възбудените, активните герои на Халс ни се струват относително статични в сравнение с външно сдържаните, но вътрешно подвижни герои на Рембранд.
- Рембранд, Тит, 1657
- Рембранд, Стар мъж с шапка, 1630
- Рембранд, Портрет на старец, 1654
- Рембранд, Николас Ван Бамбек, 1641
- Рембранд, Четящият Тит
- Рембранд, Младата Саския, 1633
- Автопортрет, Франс Халс
- Франс Халс, Мулат, ок. 1630
- Франс Халс, Портрет на мъж, 1660
- Франс Халс, Циганка, 1628-30
- Франс Халс, Смеещ се кавалер, 1624
- Франс Халс, Портрет на жена
[i] Манана Андроникова, Об искусстве портрета, Москва, Искусство, 1975 г.











